В по-ранните етапи основните изчислителни ресурси и основният обем данни са съсредоточавани в компютърни центрове, в които са работели големи по обем и мощни за времето си компютри. Контактът с тези компютри най-често е ставал с помощта на терминали, разположени в компютърните центрове. За да се осигури достъп от по-големи разстояния, се ползва съобщителна среда, по която се извършва комуникацията между отдалеченото работно място и централния компютърен ресурс. Тъй като терминалната връзка предполага сравнително малко количество обменяни данни (тези, които потребителят въвежда от клавиатурата, резултатите и съобщенията, които компютърът извежда на екрана на терминала) е било възможно да се използва бавна съобщителна среда. При неголеми разстояния (15 – 300 м) цифровите данни се предават по кабелни линии, кодирани с електрически сигнали. Като параметър на кодиране се използва стойността на напрежение или ток. Еднопосочната комуникация може да се осъществи по двупроводна кабелна линия.
Данни от всякакъв вид се предават кодирани в числов вид в двоична бройна система. На двете цифри се съпоставят стойности на избрания електрически параметър и последователността от двоични цифри се предава, като през равни интервали от време сигналът приема стойността, съответстваща на поредната двоична цифра. Като илюстрация на този принцип на последователно предаване на данни, на фиг. 5.1 е показано предаването на числото 205 при положение, че за кодирането на 0 се използва напрежение +12V, а на 1 – 12V.
Началото на предаването на всеки байт се маркира като нормално поддържано напрежение, съответстващо на 1. За интервал от време, определен за предаването на един бит, напрежението се променя в ниво, съответстващо на 0 – т. нар. стартов бит. В следващите 8 периода нивото на сигнала съответства на двоичните цифри от предавания байт. Краят на предаването на байта се маркира с 1; 1,5 или 2 стопови бита – за съответното време (1; 1,5 или 2 периода) нивото на сигнала се поддържа съответстващо на 1.
По-късно възникнала идеята да се спестят допълнителните разходи за реализиране на терминална връзка на по-големи разстояния, като се използват обикновените телефонни линии. Последните обаче са предназначени за предаване на звукови данни и това налага цифровите данни да се преобразуват в аналогов сигнал. За целта е разработено специално устройство, наречено модем. Наименованието му се формира от първите части на думите модулация и демодулация, каквито са функциите му. При предаване на цифрови данни се извършва модулация, т.е. модемът генерира синусоидален сигнал, честотата на който се модулира от тези данни. Тъй като компютърът ползва двоична бройна система, модемът предава сигнал с честота 1200 или 2400 Hz, съответстващи на цифрите 0 и 1. Скоростта на предаване зависи от качеството на телефонната връзка и от възможностите на модема. Тя се определя от броя изпратени бита за секунда (bits per second, bps) и за най-разпространените модеми тя може да достигне 56 Kbps. В приемащата страна се извършва обратният процес, т.е. демодулация, при който аналоговият сигнал отново се преобразува в цифров вид. Модемът реализира както предаване, така и приемане на данни по посочения начин, тъй като обмена на данни винаги е двупосочен, т.е. всяка от страните и предава, и приема данни.
Когато се използва изградената телефонна мрежа, връзката може да се осъществи по следните начини:
- като се използват обикновените връзки чрез набиране на телефонен номер през съответните телефонни централи (така наречените комутируеми линии);
- като се използват заделени телефонни линии (наети), към които постоянно са свързани двата възела, между които се осъществява комуникацията – т. нар. некомутируеми линии.
Компютър установява връзка с друг компютър по комутируема линия като модемът му, подобно на телефонен апарат, набере през централа телефонния номер, на който отговаря модемът, свързан към насрещния компютър. При наетите некомутируеми линии връзката между двата компютъра е твърда и постоянна. Този вариант се използва, когато е необходимо да се осигури бърза и сигурна връзка. Той е по-скъп и не дава възможност за директен достъп до различни компютри, тъй като връзката е фиксирана. В съвременните условия този вид връзки все още се използва, но обикновено при потребителя работи персонален компютър, който симулира работата на терминал. Такъв тип комуникация се ползва, когато искаме достъп до ресурси, каквито не притежава персоналният компютър – голяма изчислителна мощ, достъп до големи информационно-справочни системи и до компютри, предлагащи полезни услуги като електронна поща, актуална бизнес информация (например цени на борси) и др.
Pingback: Локални компютърни мрежи › Информационни технологии & Интернет