Ръчни. При ръчните скенери се придвижва самото устройство върху документа. Ръчните скенери въвеждат обикновено изображения с размер до 4 инча (10 см) и са с разделителна способност от 200 до 400 dpi /брой точки на инч – dots per inch/. Затова те са-добри за малки по размер изображения. Тъй като качеството на сканирането зависи от стабилността на човешката ръка, се използват за непретенциозни обработки.
Барабанни. При барабанните скенери документът се слага върху барабан (ролка), който при сканирането се завърта и придвижва изображението пред сканиращата глава. Използват се за сканиране на изображения от документи, с висока скорост. Този тип устройства използват сензори които им позволяват значително по-бърза работа, както и по-висока чувствителност към градиента на разцветките. Сензорите, които се използват се наричат Photomultiplier, като за всеки пиксел има отделен сензор.
При сензорите е възможно регистриране на изключително нискоенергийни частици, независимо в коя област на спектъра са те. В комбинация с ниското ниво на шум от сензора, както и с високата скорост на реакция, ги превръща в превъзходен избор за сканираща матрица за обработка на бързоподвижни изображения с ниско качество, например филмови ленти. Барабанните скенери притежават едно уникално качество – те са способни да контролират независимо едно от друго състоянията на сканиращата матрица и апертурната решетка. Матрицата за сканиране представлява комбинация от пиксели, които обработващият процесор прочита по време на работа, а апертурната решетка е физическото място, с чиято помощ се извършва този процес. В резултат барабанните скенери представляват превъзходен избор за цифровизиране на нискокачествени филмови ленти, тъй като те могат да компенсират зърнистостта на изображението.
Плоски (flat – bed). Това са най-разпространените скенери. При тях документът се слага върху равна прозрачна повърхност и се затиска с капак, след което при самото сканиране главата заедно със своето осветление се придвижва и заснема документа.
Широкоформатни скенери – за големи черетежи в машиностроенето, архитектурното проектиране, дизайн, картофграфия и др. – за формати до А0 вкл.; сензорът е линеен, неподвижен, с ширината на работното пространство на документа (късата страна). Документът се задвижава и преминава през сканиращата лента, като може да бъде и с произволна дължина.
Триизмерни (3D или лазерни) скенери. В основата на принципа на лазерното сканиране седи лазерен лъч, който се изпраща от скенер, отразява се от повърхността на обекта и се връща в скенера. Регистрира се необходимото му време, както положението му спрямо скенера. След допълването на тези данни с информация от dGPS и инерциална система се определя местоположението в пространството на заснетата точка от обекта с голяма точност. Използват се за сканиране на изображението на триизмерни обекти. Една от областите на приложение, които те намират е цифровизирането на даден триизмерен обект за създаване на холограмно изображение.
Комбинирани. Комбинацията се състои в: скенер – принтер – копирна машина. Имат отделни тави за документи и хартия. Мултифункционалните устройства стават все по-популярни.
Според начина на използване от потребителя
Ръчни, настолни, планшетни, барабанни, за диапозитиви.
Скенерите могат да бъдат оценени по няколко показателя.
Резолюция. Резолюцията е разделителната способност. Тя може да бъде оптична и интерполационна. Понякога производителите дават както оптичната, така и интерполираната резолюции. Оптична разделителна способност има отношение към качеството и детайлите на сканираното изображение. Тя се измерва в брой точки на инч – dpi, като се посочват две стойности, например 600×1200 dpi. Първата се отнася до максималния брой точки по хоризонталата, които могат да бъдат сканирани и е равна на броя на сканиращите елементи на един инч. Ако оптичната разделителна способност е 600 dpi и ширината на сканиращата област е 8.5 инча, то общият брой на сканиращите елементи е 5100. Колкото е по-висока оптичната разделителна способност, толкова е по-добро качеството на сканираното изображение. Втората стойност е свързана с вертикалната разделителна способност. При сканиране рамото се движи по дължината на изображението от стъпков двигател. Този двигател трябва да бъде точен, за да може движението да бъде плавно и равномерно. В противен случай изображението няма да бъде пропорционално. Типичната вертикална стъпка е 1/1200 от инча, което дава вертикална разделителна способност 1200 dpi. Тази, която е важна, е оптичната, тъй като интерполацията (прочитане на съдържанието между точките, за да се увеличи резолюцията на сканираното изображение) може да бъде постигната чрез софтуер.
Фокусиране. За разлика от барабанните скенери, при плоските фокусното разстояние между оригинала и оптиката е фиксирано. В това отношение се наблюдава развитие. През последните години се предлагат плоски скенери от висок клас с възможност за фокусиране на оптиката в зависимост от оригинала. В резултат на това сканираните изображения изглеждат кристално ясни.
Технология. Въпреки че не е от критична важност, важно е да се знае какъв е типът на сензора, който използва скенерът. Най-старата технология, която и в момента се употребява, е CCD (Coupled-Charge Device) -устройство, състоящо се от свързани кондензатори. По-нова технология е CIS (contact image sensor – контактен сензор), която макар и да не осигурява качеството на CCD, навлезе в употреба благодарение на много ниската си консумация на енергия. Това означава, че скенерът би могъл да работи и през USB порт, без да е необходимо да се захранва от електрическата мрежа.
Дълбочина на цвета. Известна е още като дълбочина на битовете. Този показател се отнася към количеството информация, която може да бъде обхваната от всеки отделен пиксел при сканирането. Прецизността на цветовете се определя от чувствителността на сензорния елемент. На практика, колкото е по-висок този показател, толкова по-добре устройството ще определя леките разлики в цветовете. Типичната дълбочина на цвета при по-старите класове скенери е 24 бита (по 8 бита за всеки основен цвят), но по-новите модели са вече с 36 или 42 бита дълбочина на цвета.
Интерфейс
Срещат се три варианта за свързване на скенерите към компютъра – чрез паралелния порт, чрез USB и SCSI интерфейса. Някои от евтините скенери работят с паралелен интерфейс, но тъй като все повече системи поддържат USB портове, USB скенерите все повече изместват паралелните. На теория скоростта на USB порта е между тази на мудния паралелен порт и бързата SCSI връзка. Но докато скенер с SCSI интерфейс изисква да добавите SCSI адаптер, да зададете адреси и да терминирате последното устройство, инсталирането на USB скенер става съвсем лесно и бързо.
Шумоустойчивост. Качеството на сканираното изображение и по точно неговото съответствие с оригинала до голяма степен зависи от нивото на шума. Формата на един по слаб сигнал много лесно би могла да бъде променена (нарушена) от електрически и оптически смущения, особено ако нивото на шума се окаже съизмеримо с това на полезния сигнал. За доброто съотношение сигнал/шум изключително важно е подборът на сензорите и електронните елементи. Не без значение е и качеството на светилния източник. Трябва да се има и в предвид и това, че при повечето аналогови устройства лампите се нуждаят от определено време за темпериране и влизане в нормален работен режим.
Софтуер. Може да се използва специален софтуер за анализ на сканирано изображение на текст (софтуер за оптично разпознаване на символи, който преобразува изображението в текст), за да бъде прочетен и редактиран в текстообработваща програма. Много производители доставят заедно със скенера не само софтуер, но и продукти от други разработчици, предназначени обикновено за обработка на фото изображения и разпознаване на символи (OCR софтуер). Стойностните предложения включват софтуера Adobe Photoshop Elements и Ulead PhotoImpact. OCR софтуерът, който ви позволява да сканирате текст и да го превръщате във файл, подлежащ на текстообработка, не винаги присъства в комплекта на скенера.
Оптическа плътност. Един изключително важен параметър при сканиране на диапозитиви или негативи е оптическата плътност. При барабанните скенери този параметър има стойност над 3,5 D, при плоските скенери от нисък клас стойността му е едва 1,5 до 2,5 D, а при плоските скенери от висок клас над 3,2 D. Неговата стойност е и в основата в ценовите разлики между скенери, които на пръв поглед имат еднакви характеристики. Преди да се сканира даден оригинал, е необходимо да се анализира дали той е с “нормален” или с “орязан” обхват на полутоновете, дали балансът на цветовете е добър и т.н. Определянето на най-тъмните образи на изображението е (Dmax). Имайки в предвид, че фотографии без тъмни зони (сенки) са или преднамерено заснети така, или са преекспонирани. Аналогично определянето на най- светлите зони е (Dmin). В много случаи места с отразена светлина не съдържат никакви детайли, както и това, че изображенията с преобладаващи светли и тъмни зони в които няма светли полутонове, са с висок контраст. При обработка на такива оригинали е необходимо драйверите на скенера да разполагат с възможност да анализират избраната за сканиране зона и да разпределят нивата по най-подходящия начин между Dmin и Dmax. Само така сканираното изображение ще изглежда добре, т.е. ще има достатъчно детайли както в тъмните така и в светлите зони.
Pingback: Периферни устройства (интерфейс, клавиатура, мишка, дискови устройства и скенер)