Мрежовите операционни системи (МОС) – използват за управление на апаратните и програмни ресурси в мрежата.
“Ресурс” – се разбира всеки обект в компютърната мрежа, който може да бъде предоставен за използване от потребителя, работещ на локална машина в мрежата.
Има 5 категории ресурси в компютърната мрежа :
- Процесори;
- Памети – Оперативна памет и ВЗУ;
- Периферни устройства – предимно принтери и плотери ;
- Комуникационни устройства – модем или факс-модем ;
- Ресурси на програмното осигуряване – мощни пакети приложни програми, бази данни и др.
Основна функция на мрежовите операционни системи е осигуряването на единен достъп до ресурсите в мрежата. Чрез МОС се правят базисните настройки на мрежата, реализира се нейното преконфигуриране, определят се приоритетите.
Съществуват два подхода за изграждане на мрежови операционни системи :
- Надстройка на съществуваща операционна система. Това е логичен и сравнително евтин начин за създаване на мрежова операционна система. Предимство на този тип мрежова операционна система е бързото и лесно овладяване на мрежовите функции от страна на потребителите;
- Изграждане на нова мрежова операционна система. Създадените по този начин мрежови операционни системи (например UNIX, LINUX и др.) по начало се изграждат с оглед управление на ресурсите на мрежа. По принцип тези мрежови операционни системи се използват по-трудно и са ориентирани към работата на специалисти
Мрежови операционни системи с равноправен достъп
Предимства – ниска цена и лесно изграждане и преконфигуриране на мрежата.
Недостатъци:
- Ниска производителност заради натоварването на клиентските компютри с мрежов трансфер, за който не са оптимизирани.
- Потребителите трябва да имат множество пароли и „сигурността“ в мрежата не надхвърля нивото на „администриране“ на самите потребители;
- Липсата на централно място за разположение на споделените ресурси затруднява търсенето на файлове, кaкто и децентрализирана отговорност за наименованията на файловете;
- Методологията рееr-tо-рееr по природа не е мащабируема. Колкото е по-голям броя на компютрите, толкова по-неконтролируема става мрежата като цяло.
Типични представители на мрежови операционни системи от този тип са : WINDOWS for Workgroups, Personal Netware на фирмата Novell, LANtastic.
Базирани на сървър мрежови операционни системи
Основни мрежови функции:
- Управление на мрежата – осигуряване на достъп на потребителите до мрежовите ресурси, поддържане на мрежови адреси, каталог на потребителите и др.;
- Услуги, свързани с предоставяне на дискова памет, принтер или софтуер;
- Комуникационни услуги. Свеждат се както до услуги вътре в мрежата (вътрешна поща), така до поемане на външния трафик.
Предимства:
- Висока производителност.
- Висока сигурност (администратор)
- Мрежата е мащабируема – увеличаването на броя на клиентите не засяга централно разположените споделени ресурси, чийто мрежов трансфер е оптимизиран за високи скорости. Сигурността също е централизирана.
Ограничения:
- Те са по-скъпи заради хардуерa на сървъра и заради необходимостта от високо квалифициран служител -“мрежов администратор“.
- Макар “теоретично” сървърът е изложен на срив и повреда
Представители на този тип операционни системи са:
- Windows-NT. Мрежови операционни системи за разработване на приложения, т.е. за реализиране на приложен сървър; предимствo – лесно използване, тъй като притежава добър графичен интерфейс; добра защита на информацията.
Основен недостатък на Windows-NT са недоразвитите мрежови услуги за целите на администриране.
- UNIX. Основното предимство – поддържа работа с протоколи TCP/IP. Използва се когато се решават специални задачи, изискващи обезателно прилагането на UNIX, или при изграждане на хомогенна локална мрежа. Тази мрежова операционна система се използва предимно от специалисти.
- LINUX е операционна система, развита на базата на UNIX. Първоначалната идея за тази мрежова операционна система е дадена от Торвалд Линукс, Технически Университет в Хелзинки. LINUX е много бързо развиваща се мрежова операционна система в съответствие най-модерните тенденции на информационните технологии.
Предимства – не е взискателна към техническите параметри на базисния компютър, удобна за малки мрежи и мрежови приложения, има добре развита система за контрол и поддържане на апаратните ресурси на мрежата. Значителна част от версиите на LINUX се предлагат на потребителя безплатно.
- NETWARE на фирмата Novell. Една от мрежовите операционни системи, получили сравнително широко приложение в световната практика. Чрез нея могат да се управляват локални мрежи с размер от няколко компютри до няколкостотин работни станции. Предимства на NetWare:
– възможности за разширяване на системата, включително развитие на мрежи на корпоративно ниво;
– много добри качества за използването ù като файлов сървър и сървър за печат;
– гарантира отлична защита;
– изключително добра за администриране;
– предоставя услуги за бази данни в среда клиент/сървър. Поддържа 3 основни СУБД (система за управление на бази данни) – NetWare, NetWare SQL и ORACLE;
– има доста добри пазарни позиции.
Недостатък на NETWARE – не особено добрите качества като приложен сървър.
Обикновено NETWARE се използва в корпоративни, високо производителни мрежи със собствени мощни бази от данни и за които цената на поддържане на мрежата не е решаващ фактор.
- Идея – “разпределени мрежови операционни системи”. Тази идея се свежда до това операционната система да управлява разпределената апаратна част на мрежата по такъв начин, че тя да изглежда като “виртуален уникомпютър”, а не като различни машини и ресурси, обединени чрез комуникационна система.