Вътрешни и външни модеми
Вътрешните модеми, както подсказва самото име, се включват в разширителен слот за карти във вътрешността на компютъра. Достъпни са варианти за ISA и PCI. Освен това са достъпни версии РСМСIА/PC Card за използване с лаптоп компютри. Вътрешният модем не отнема допълнително място на бюрото, но трябва да отваряте кутията на компютъра, за да го инсталирате. Най-общо вътрешните модеми са малко по-евтини от същия модел във външна конфигурация.
Конфигурирането на вътрешен модем може да изисква да превключите джъмпери на платката, за да изберете IRQ и I/O адрес. В това отношение конфигурирането на модема наподобява конфигурирането на мрежовата интерфейсна карта. Модемът трябва да бъде конфигуриран за използване на СОМ порт, който не се използва от друго устройство. Устройствата, използващи СОМ портове, са посочващите устройства, скенерите, кредъли за ръчните компютри и други устройства, които използват серийна връзка. Софтуерните драйвери за модема също трябва да бъдат инсталирани. Ако модемът е Plug and Play (PnP) модел и PnP се поддържа както от BIOS-а на системата, така и от операционната система, може да не е нужно ръчно конфигуриране.
Външните модеми обикновено струват малко повече от вътрешните, но те предлагат няколко предимства:
Не е нужно да отваряте кутията и да инсталирате карта; просто включвате модема в сериен порт с помощта на сериен кабел. При новите USB модеми включвате модемите в USB порт или в концентратор.
Външният модем използва IRQ и I/O адрес, зададени на серийния порт, към който е свързан модемът, затова обикновено изискват по-малко конфигурация, макар че това предимство може да бъде отречено при използване на вътрешен PnP модем.
Обикновено външните модеми имат индикаторни светлини, или светлини за състоянието, по които можете да разберете кога модемът е он-лайн, кога предава или приема данни и т.н. Някои вътрешни модеми също имат индикаторни светлини, но те не винаги са видими за потребителя, защото са на задния панел на компютъра.
Модемите се произвеждат като два физически типа: вътрешни и външни. Всеки един от двата типа има своите предимства и недостатъци. В зависимост от вида, конфигурацията е леко различна при двата типа. И двата вида модеми са серийни устройства, което означава че битовете се предават последователно един по един по линията.
Вътрешни модеми. Предимство на вътрешния модем е неговата компактност. Той представлява електронен контролер(платка), която се включва в ISA или PCI слот във вътрешността на компютъра. Това означава, че не се заема допълнително място на бюрото и не се налага закупуването на сериен кабел, защото често такъв липсва в комплекта. Обикновено вътрешните модеми са по-сложни за конфигуриране от външните. Трябва да се зададе номер на заявката за прекъсване IRQ, I/O адрес и виртуален COM порт, за да гарантирате, че тези настройки няма да вляза в конфликт с настройки на друго устройство в компютъра. Вътрешните модеми най-общо осигуряват начин за промяна на конфигурационните настройки. В зависимост от производителя и модела, можете да променяте настройките на IRQ, I/O адресите и COM портовете с помощта на: DIP превключватели, Джъмпери и Софтуер. Много от съвременните модеми поддържат технологията Plug and Play, която позволява на операционната система автоматично да открива устройството, инсталира нужните драйвери, да открие нужните свободни ресурси и да ги отдели за устройството. От страна потребителя се изисква много малка намеса.
Външни модеми. Външните модеми имат две предимства пред вътрешните: повечето външни модеми имат светлинна индикация на състоянието, която показва кога на модема е подаден захранване, кога е свързан или кога осъществява трансфер на данни; външните модеми като цяло са по-лесни за инсталиране и конфигуриране, те нямат превключватели или джъмпери за настройка и не е нужно да отваряте кутията на компютъра. Външните модеми използват отделен източник на електрозахранване, за разлика от вътрешните които ползват това на самия компютър. Серийният кабел свързва модема към един от серийните портове (COM) на задния панел на компютъра. За да използвате външен модем, трябва да имате свободен сериен порт. Повечето компютри имат два: COM1 и COM2.