Транспортният слой, независимо дали използва протоколи с установяване на връзка (ТСР) или протоколи без установяване на връзка (UDP), обработва адреси и използва портове, означавани също като сокети, за да идентифицира процеса, изпълняван на хоста. Транспортният слой се занимава с адресирането на портовете на източника и местоназначението – адреси, идентифициращи кой протокол или процес от по-горен слой иска да комуникира на конкретно устройство. Този слой използва клиентски и сървърни адреси, като ТСР и UDP портове, за да идентифицира процеса, изпълняван на хоста.
Протокол без установяване на връзка
- Не създава сесии
- Не унищожава сесии
- Не използва потвърждения
- Не използва контрол на реда на следване
- Не използва контрол на потока
- Не използва съобщения за запазване на жизнеспособността
- Доставяне с най-малко усилия
- Бързо доставяне на данни
- Малко натоварване
- Не използва възстановяване или повторно предаване
Протокол с установяване на връзка
- Създава сесии
- Унищожава сесии
- Използва потвърждения
- Използва контрол на реда на следване
- Използва контрол на потока
- Използва съобщения за запазване на жизнеспособността
- Надеждно, гарантирано доставяне
- По-бавно доставяне на данни
- Възстановяване при грешки
- Повторно предаване на данни
Транспортният слой е отговорен за сегментирането на потока от данни, подаван надолу от приложенията от по-горен слой. За да управлява, следи реда и обслужва тези сегменти, транспортният слой използва номера на портове за всяко приложение. В този слой производителят може да имплементира протоколи без установяване на връзка или протоколи с установяване на връзка, което означава, че в зависимост от имплементирания протокол, данните могат бъдат с гарантирано доставяне или да не бъдат. Това обърква някои хора, защото те мислят, че транспортният слой осигурява само гарантирано надеждно доставяне на данни. Просто си спомнете, че доставянето не винаги е гарантирано.
Например ако даден потребител иска да открие клиентска Telnet връзка с отдалечен Telnet сървър, тази сесия отваря уникален порт, който е променлив или управляван (made-up) порт. Връзката използва този порт за достигане на Telnet сървъра. Клиентските портове се избират по случаен начин, докато сървърните портове имат постоянно зададени стойности на порт, известни като нормални портове (well known ports). Когато се свързвате към хоста или сървъра, обикновено се свързвате към нормален порт; в този случай Telnet, който използва нормален порт 23.
Сокет двойката е връзка от край до край между два хоста (източник и местоназначение), която използва и двата (или групирани в двойка) съответни IP адреси и техните портове. Клиентските и сървърните портове ясно идентифицират процеса на комуникация на всеки от хостовете. Чрез свързване на адреса и порта на изпращащия хост и адреса и порта на хоста-местоназначение, ТСР или UDP могат да управляват комуникацията между тези хостове и техни процеси, и да ги разграничават от други виртуални връзки към същите хостове.
Не забравяйте, че транспортният слой е този, който се занимава със сокетите или адресите на портове. Групирането на двойките сокети описва дадена връзка от край до край – източник и местоназначение, което включва IP адресите и портовете и на двата края.
В комплекта TCP/IP, TCP и UDP портовете идентифицират процеса или програмата, изпълнявани в хоста. След това ТСР поддържа процеса за установяване на връзка. Използвайки протокол без установяване на връзка, какъвто е UDP, просто ще предадете данните ненадеждно, надявайки се да достигнат до тяхното местоназначение и за поддържането на връзката ще разчитате на протоколите от по-горен слой.