Смарт карти
Смарт картите са устройства за автентикация, които наподобяват кредитни карти и съхраняват такава информация, каквато са публичните/частните ключове и пароли. Технологията на съхраняване може да бъде магнитна ивица или интегрална схема, която се вгражда в картата. В контекста на сигурността на мрежите, терминът означава устройство за идентификация и автентикация, което съхранява пълномощията, които позволяват на потребителя да осъществява достъп до системата. Смарт картата осигурява допълнителна сигурност, защото потребителят трябва да бъде притежател на физическата карта. Смарт картите могат да бъдат използвани на мястото на – или за по-голяма сигурност, в допълнение към – физически въвежданите пълномощия на потребителя. В среда с висока сигурност, картата сама по себе си не разрешава достъпа; потребителят трябва да вкара картата в четеца и да въведе правилните логически пълномощия преди да му бъде даден достъп.
Разпознаване на пръстови отпечатъци
Системата за разпознаване на пръстови отпечатъци често работи съвместно със системата за сигурност, базирана върху карти. Пръстовите отпечатъци на потребителите се снемат и се въвеждат в базата данни, и когато даден потребител иска достъп до компютъра, трябва да постави пръста си върху екрана на четеца. Въведеното графично изображение през четеца се сравнява с отпечатъците в базата данни и в зависимост от това се дава или забранява достъп.
Сканиране на ретината и разпознаване на ириса При тази технология светлинен източник с ниска интензивност се използва за сканиране на шарките на ретината. Върху характеристиките на човешкото око е базирана и технологията на разпознаване на ириса. Тази технология включва компютърен анализ на шарките в ириса на окото.
Верификация на гласа
Верификацията на гласа работи на принципа, че тембърът на човешкия глас е уникален за всеки индивид и може да бъде използван за идентифициране на говорещия. Верификацията на гласа понякога се бърка с разпознаването на гласа. Първото се използва за проверка на самоличността на говорещия. Второто не идентифицира говорещия, а разпознава изговаряните думи и с помощта на компютърен софтуер за разпознаване на глас ги транслира под формата на думи на екрана. Най-общо от потребителя се изисква да запише гласа си, изговаряйки парола или фраза,
която се съхранява в базата данни. За да влезе в системата, потребителят изговаря същата дума или фраза, след което мострите се сравняват. Оценяват се такива фактори, като височина, тон и интонация на гласа.